Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
11 янв. 2021 г., 10:53  

Сребристo 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
342 6 7

 Сребрист светлее, тихчко се рони,
от ангелски чертози пухът снежен.
На меко легнал – в белите корони,
се полюлява вятърът, разнежен.

Синигерчето сипе звънки трели,
врабче шевици по снега бродира,
кокиченца, на топличко се сврели,
си мислят : Оставете ни на мира!

Достатъчно е само, че ни има,
красиви и като снежинки бели,
за ранна пролет, или късна зима,
за пролет, обич, срещи и раздели...

Рисува скреж стъклата – светли руни,
на липов чай душата му ухае.
Когато зимно слънце го целуне,
ще се стопи – любов ще засияе...

И ручей луд ще хукне, заслепено,
и с лепкав сок, по тъничките жили,
на пролетта вълшебството, зелено,
ще литне, с чудесата лекокрили.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??