Сребрист светлее, тихчко се рони,
от ангелски чертози пухът снежен.
На меко легнал – в белите корони,
се полюлява вятърът, разнежен.
Синигерчето сипе звънки трели,
врабче шевици по снега бродира,
кокиченца, на топличко се сврели,
си мислят : Оставете ни на мира!
Достатъчно е само, че ни има,
красиви и като снежинки бели,
за ранна пролет, или късна зима,
за пролет, обич, срещи и раздели... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация