14 апр. 2009 г., 07:54

Среднощно 

  Поэзия » Философская
927 0 12

Среднощно


В тъмното, помъдрял,
хоризонтът ми се свива…
Изранените ми следи
са осъдени от хорски сплетни…
Разпадам се…
на милион парчета…
за да науча повече за себе си…
И всичко, през което минах,
за което страдах... бе,
за да намеря цялостност,
да се почувствам разбрана…
и призната… от Човека…

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??