14 abr 2009, 7:54

Среднощно 

  Poesía » Filosófica
929 0 12

Среднощно


В тъмното, помъдрял,
хоризонтът ми се свива…
Изранените ми следи
са осъдени от хорски сплетни…
Разпадам се…
на милион парчета…
за да науча повече за себе си…
И всичко, през което минах,
за което страдах... бе,
за да намеря цялостност,
да се почувствам разбрана…
и призната… от Човека…

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??