Писък на жена
            В мрака на нощта
Тишината разруши

През къща или две
            Притихнало сърце
Своя ритъм промени

В сенките на мрака
            Отвориха се сякаш
Две уплашени очи

В тъмнината на нощта
            Изникнаха в ума
Забравени следи

Размисъл отложен
            Тежък и тъй сложен

Отново там душата озари

И в сянката тревожен
            Човекът сам, нищожен
Разнищен пак лежи

И все така се пита:
                        Защо ни има и кои сме?
            Имат ли смисъл моите дни?
Ала отговорите ги няма -
стената пак мълчи...