Писък на жена
В мрака на нощта
Тишината разруши
През къща или две
Притихнало сърце
Своя ритъм промени
В сенките на мрака
Отвориха се сякаш
Две уплашени очи
В тъмнината на нощта
Изникнаха в ума
Забравени следи
Размисъл отложен
Тежък и тъй сложен
Отново там душата озари
И в сянката тревожен
Човекът сам, нищожен
Разнищен пак лежи
И все така се пита:
Защо ни има и кои сме?
Имат ли смисъл моите дни?
Ала отговорите ги няма -
стената пак мълчи...
© Александър Димитров Всички права запазени