5 апр. 2007 г., 17:40

СРЕДНОЩНО ПОЖЕЛАНИЕ 

  Поэзия
915 0 13
 

СРЕДНОЩНО ПОЖЕЛАНИЕ


Звездите пак се трупат за вечеря
край пълната чиния на луната...
Градът се вслушва - сънен, начумерен, -
как тихо стъпва с мене самотата...

Заспахте ли, приятели? - Проглеждам!
Сред блоковете колко ли съм нисък?...
Забързано такси прегазва с писък
зад ъгъла последната надежда...

В очите ми се вглеждат безразлично

с избодени очи прозорци неми...

Бездомни котки в тъмното развличат

с интимни ласки зъзнещото време...


...В такъв момент - без завист и без злоба,

загребвам в парка шепа градска пръст...

Не ви желая болест, нито гроба,

а безобиден, разсъняващ  земетръс...


Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??