5.04.2007 г., 17:40 ч.

СРЕДНОЩНО ПОЖЕЛАНИЕ 

  Поезия
914 0 13
 

СРЕДНОЩНО ПОЖЕЛАНИЕ


Звездите пак се трупат за вечеря
край пълната чиния на луната...
Градът се вслушва - сънен, начумерен, -
как тихо стъпва с мене самотата...

Заспахте ли, приятели? - Проглеждам!
Сред блоковете колко ли съм нисък?...
Забързано такси прегазва с писък
зад ъгъла последната надежда...

В очите ми се вглеждат безразлично

с избодени очи прозорци неми...

Бездомни котки в тъмното развличат

с интимни ласки зъзнещото време...


...В такъв момент - без завист и без злоба,

загребвам в парка шепа градска пръст...

Не ви желая болест, нито гроба,

а безобиден, разсъняващ  земетръс...


Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??