27 июл. 2011 г., 19:11

Среща 

  Поэзия
849 0 20
Когато есенен сарказъм ме събори
и сух цинизъм тайничко отгледам,
когато отеснее моят свят за хората -
сънувам, детство мое, че те срещам.
А ти цъфтиш – с кайсиеви къдрици
и с тънък блясък в мъдрите очи.
И нещо ми говориш на измислен
или забравен, уникален твой език.
Не само не разбирам. Аз не чувам
и тъжно драскам с нокти по съня.
Дано да ми простиш, че те сънувам,
макар че вътрешно отдавна остарях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Все права защищены

Предложения
: ??:??