откъм претъпкания край на делника
когато слънцето се извалява над метрото
ведно с кънтежите
по хлъзгавия мрамор
когато от торбата съм изпразнила
задъхване от сто задачи
и се изръсват мисли на конфети
трохи от думи
уморени устни
с отпуснати ъгли
надниквам
там е още неотворена
в прозрачен целофан
традиционната ни среща
точно в шест
като подарък
опакован многократно
© Павлина Гатева Все права защищены