откъм претъпкания край на делника
когато слънцето се извалява над метрото
ведно с кънтежите
по хлъзгавия мрамор
когато от торбата съм изпразнила
задъхване от сто задачи
и се изръсват мисли на конфети
трохи от думи
уморени устни
с отпуснати ъгли
надниквам
там е още неотворена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.