Старата къща

7 апр. 2019 г., 17:54

Поэзия

558 2 8

Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла.
С памет богата
на дати и имена -
родени, изпратени.
В делник и празник
говори си с паяка,
втъкал в мрежата нейната самота.
Ден-два и ще падне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старата къща

Искате да прочетете повече?

Предложения