Старият кей

Връхлитаща буря сгъстява бои́те,

стремителен вятър се носи с кураж,

финесъс на залеза – о́ще водите

разпалва, но гасне във мрачен мираж...

Преварили бурята влязохме в залива

и преди Океана да побесней,

и да разхвърля вълните по залеза –

там стъпили бяхме на старият кей...

... Тропична предвечер... Познато ухание,

и скърцащ под стъпките стар вълнолом,

а Океана е с мощно дихание:

на морски треви, на безкрай и озон...

В мъглата обвила с воал хоризонта

объркана птица се блъска с тъга,

дори и инстинкта ѝ вече не помни,

че в буря ѝ трябва гнездо́ на брега...

А всичко е още предчувствие само,

вълните в прибоя се плискат едва́,

но днес Океана за нещо голямо

подсеща с възбудени в транс сетива́...

Да влезем със кораба в порт безопасен

успяхме и тука от стария кей

посрещаме  бурята с поздрав негласен

а нека стихията да си бесней...

На малкия остров насред Океана

спасителен пристан е старият кей –

незнайно от кой, от кога е останал

той свой си живот независим живей...

От много моряци строен, дострояван,

от груби греди е скован, без финес,

но на опорите стъпил е здраво

и непокътнат стои́ си до днес...

Хроничната жажда моряка измъчва

и тръгваме бързо в тропичния мрак,

че в този свят няма и остров без кръчма,

и трезвен останал след буря моряк!...

А утре когато дори Океана

забравил за бурята плиска вълни,

от стария кей ще поемем от рано

с понатежали от рома глави...

03.04.2021.