Старият кей
Връхлитаща буря сгъстява бои́те,
стремителен вятър се носи с кураж,
финесъс на залеза – о́ще водите
разпалва, но гасне във мрачен мираж...
Преварили бурята влязохме в залива
и преди Океана да побесней,
и да разхвърля вълните по залеза –
там стъпили бяхме на старият кей...
... Тропична предвечер... Познато ухание,
и скърцащ под стъпките стар вълнолом,
а Океана е с мощно дихание:
на морски треви, на безкрай и озон...
В мъглата обвила с воал хоризонта
объркана птица се блъска с тъга,
дори и инстинкта ѝ вече не помни,
че в буря ѝ трябва гнездо́ на брега...
А всичко е още предчувствие само,
вълните в прибоя се плискат едва́,
но днес Океана за нещо голямо
подсеща с възбудени в транс сетива́...
Да влезем със кораба в порт безопасен
успяхме и тука от стария кей
посрещаме бурята с поздрав негласен
а нека стихията да си бесней...
На малкия остров насред Океана
спасителен пристан е старият кей –
незнайно от кой, от кога е останал
той свой си живот независим живей...
От много моряци строен, дострояван,
от груби греди е скован, без финес,
но на опорите стъпил е здраво
и непокътнат стои́ си до днес...
Хроничната жажда моряка измъчва
и тръгваме бързо в тропичния мрак,
че в този свят няма и остров без кръчма,
и трезвен останал след буря моряк!...
А утре когато дори Океана
забравил за бурята плиска вълни,
от стария кей ще поемем от рано
с понатежали от рома глави...
03.04.2021.
© Коста Качев Всички права запазени