koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
3 апр. 2015 г., 15:57

Старост-нерадост 

  Поэзия » Другая
410 0 7

Сърцата ни жалят,

че младост отмина.

Тела се смаляват,

очи потъмняват.

Надеждата, Боже,

и тя се спомина.

А младите вече

във нас се съмняват...

 

И слънце ни жари,

луната ни свети...

А нощем звездите

намигат на живо.

Душите ни, Боже,

душите ни клети

се хранят с красиво,

но пият горчиво...

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за вниманието!Но каквото и да си приказваме, старостта е нерадостен сезон!Това е реалността.
    Желая Ви хубав ден с пролетни изненади!!
  • Старостта никой не я иска, но дойде ли трябва да се приеме- не като бреме, а поредния цикъл от живота! Харесах!-
  • Колелото на живота се върти, но във всеки сезон (пролет, лято, есен, зима) има нещо специално и хубаво, което в другите го няма, затова е истински щастливец този, който има възможност да вкуси от сладостта на всичките тези четири сезона, и винаги трябва да знае, че те са му безценен дар от Бог! Докосващ сърцето, много искрен и оригинален елегичен стих! Поздрави и за тъжния лирически, и за поета!
  • Еее, стига де, Никола! Ами недей така, че направо ме разплака! Пък и какво си се отпуснал така! Все още си толкова млад!Още толкова страхотни неща те чакат отвън!
  • Благодаря, Приятели, за прочита, коментариите и оценката!
    Радвам се, че харесвате!Желая Ви хубава вечер!!
  • Тук съм съгласен с Ели /Ели Тодорова/, че си си изплакал душата, Никола!
    Изплакал си я красиво и поетично.

    Поздравление за стиха!
  • Просто трябва да приемем различните сезони в живота си...
    Божия милост е човек да доживее здрав до старостта си.
Предложения
: ??:??