3.04.2015 г., 15:57 ч.
Старост-нерадост
Сърцата ни жалят,
че младост отмина.
Тела се смаляват,
очи потъмняват.
Надеждата, Боже,
и тя се спомина.
А младите вече
във нас се съмняват...
И слънце ни жари,
луната ни свети...
А нощем звездите
намигат на живо.
Душите ни, Боже,
душите ни клети
се хранят с красиво,
но пият горчиво...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Старостта никой не я иска, но дойде ли трябва да се приеме- не като бреме, а поредния цикъл от живота! Харесах!-
-
Колелото на живота се върти, но във всеки сезон (пролет, лято, есен, зима) има нещо специално и хубаво, което в другите го няма, затова е истински щастливец този, който има възможност да вкуси от сладостта на всичките тези четири сезона, и винаги трябва да знае, че те са му безценен дар от Бог! Докосващ сърцето, много искрен и оригинален елегичен стих! Поздрави и за тъжния лирически, и за поета!
-
Еее, стига де, Никола! Ами недей така, че направо ме разплака! Пък и какво си се отпуснал така! Все още си толкова млад!Още толкова страхотни неща те чакат отвън!
-
Благодаря, Приятели, за прочита, коментариите и оценката!
Радвам се, че харесвате!Желая Ви хубава вечер!! -
Тук съм съгласен с Ели /Ели Тодорова/, че си си изплакал душата, Никола!
Изплакал си я красиво и поетично.
Поздравление за стиха! -
Просто трябва да приемем различните сезони в живота си...
Божия милост е човек да доживее здрав до старостта си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая Ви хубав ден с пролетни изненади!!