4 февр. 2007 г., 14:29

Стаята 

  Поэзия
705 0 1
Ето я стаята, сбрала във себе си хиляди образи, мисли, мечти. Ето стените, във хиляди белези - раздрани тапети от голи души. Ето я стаята - в нея се крият парещи чувства, отровна тъга... Ето кушетката - в нея се вият минали грешни, любовни тела. Ето я стаята, пазеща бляскава тайни, живот...Убиец! Боли!... Ето и лампа - отдавна угаснала, срути се стаята - умря без мечти...

© Велина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??