LiNiKa
35 результатов
Живях без дъх, сега ще си отидеш?
Умирам и не казвам нито сбогом,
не ме прегръщай, аз ще си отида,
разбита във последния си полет.
Възкръснах тихо, смело се погубих, ...
  578 
Културната ми фобия заглъхва.
В екрана мигат само две черти.
В сумрака на премръзналите пръсти...
Там... Сляпо отражение гори.
Запалвам свещ, отчаяна и бледа, ...
  610 
Юлското утро протегна ръка,
обви ме спокойно във сляпа прегръдка.
Притисна ме силно, с гореща снага,
аз плачех безмълвно, загубила пътя.
И молех се страстно - в миг всичко да свърши, ...
  830 
Когато погледнах към стаята - Тя беше празна.
Когато погледнах към снимката - Тя беше размазана.
Когато погледнах картината - Тя нямаше вече лице
Когато погледнах часовника - Той не искаше вече да спре....
На старата рокля отминало беше времето. ...
  777 
Парадоксално или лирично?
Малко глупаво или цинично?
Думи без смисъл ли са или просто
няколко реда измислени още?
Кой ли разбира? Кой ли ги чува? ...
  1877 
Разрязах на две тополата бледа.
Между пръстите дълги потече от сока й -
оранжев и лепкав! Бликна отпред и...
Нейният плод в ръцете разложи се...
Отрязах й клоните - почна да плаче. ...
  829 
От водите на мътната река аз ви шепна...
от водите на калния ручей поя
поезия, смачкана с толкова четки,
колкото картини на Рембранд висят...
От извора цветен "Световна поезия" ...
  724 
Човек извършва грях, защото е слаб! Той заблуждава сам себе си, че се чувства
велик, но идва един ден - денят на възмездието, когато целият му измамен свят рухва... И той ще е скоро...
Моля те, Господи, спаси ме! Избави от мъки грешницата! Поведи ме към възмездието, направи ме по-силна и по-велика о ...
  2175 
Вървим... и чакаме! Годините летят! И утре ще те видя за последно?
Не искам... както и да е! Сега мълчат измъчените устни - онемели!
Аз те прегръщам! Сълзите напират! И искрената ми любов към теб!
И аз те пускам! Ти ще си отидеш? И ще остане споменът нелеп!
Ти беше... истина! А аз пък бях море! Ний ...
  816 
Заспивам! Забравям болката
и спомена горчив!
Заспивам! За да видя слънцето,
стаило се в облачни, прашни мечти!
Заспивам! За да прогоня вятъра, ...
  1423 
От автора, седнал на леглото
Тя не искаше да повярва! А и да искаше - вече не можеше! Тя се отказа да се бори точно в мига, когато вдигна телефонната слушалка! Нима беше възможно?! ТЯ СЕ ПРЕДАДЕ!!!
Но... нямаше вече сили! Не искаше да се бори безсмислено! Тя беше безсилна! И точно в този момент осъз ...
  2242 
Прободено тялото - в рани,
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.
Предадено и наранено, ...
  711 
Плътта ми потъва във нежност,
погълната от самота...
Прегърнала сива безбрежност,
отива си мойта душа.
Овивайки тъжна надежда, ...
  823 
Дъха ти разкъсва човешкото в мене
и все по-силно аз искам плътта ти
да вземе, да иска, да търси във мене
страстта, с която по-жадно те искам.
По-нежно започвай, по-бързо ме вземай, ...
  879 
Ще дойде ден и аз ще си отида,
ще кажа тихо "Сбогом" на света,
и ще заплача само за това:
щастлив, че не успях пред края да те видя..."
И ето, в този миг прилепват ...
  875 
Не оставяй розата да падне,
не оставяй да умре цвета.
Не дочаквай паднал пак да стане,
не дочаквай, а подай ръка.
Не забравяй капките как греят, ...
  689 
На небето изгрява звезда!
Теб те няма!
А убийствената тишина ме изгаря
отвътре! Живей за мига!
Но в мига - да, сега - аз не ...
  676 
Откъсната е моята душа -
ранена.
И нивга не боляло я така
ще вземе да се свие, да изчезне
във вашия зъл ад - ...
  797 
Греховна си ти, Любовнице грозна
на нявга отдавнашен, приказен страх!
Къде те подирих, къде ме отрови
и мислите светли очерни във грях.
Греховни мечтите ли бяха? Мълчание! ...
  949 
Облян е хълма в мрачна светлина. А там - отгоре - шеметно треперят едничко име, дрезгаво : "Ура", и отзив, чакащ днес да го намерят... Самотно цвете там стърчи и стене, едно на хълма, моли се за дъжд, зове за: "Помощ, мойто цвете де е?". "Ще дойде" - мисли - "някога, веднъж..." И с тази мисъл птицит ...
  741 
Съдбата тежките окови влачи.
Животът стоманени мрежи плете.
Мечтите долитат със скорост на вятър,
със скорост на пламък отиват си те.
Ти мислиш, че можеш, ти мислиш, че си, ...
  802 
Мъка. Защо го направи?
Болка. Защо е така?
Страдание. Ти ме остави?
Рана. Протягам ръка.
Стон - на сподавена нежност. ...
  699 
Върви часовникът - стрелките си тик-такат, а с тях тик-така моята душа. Сърцето ми - забило в лудост - трака, симфония без думи - любовта. Секундите броят и трепкат клепките, безмилостно минава младостта. И тез стрелки - ръждясали веч клетите, но нивга съжалили за това. Летят годините - в часовника ...
  900 
Аз чакам тебе в тъмното и гасна,
простряла силно двете си ръце.
Надявам се злината да угасне,
да сгрея с обич твоето сърце.
Готова съм на всичко да избавя ...
  5657 
Седят пред мен - в забравената къща,
едно момиче - с блеснали очи.
Едно момче - със поглед я прегръща,
и с длани меки погледа лови.
Той пие вино - тя преглъща жадно ...
  1136 
Седнала на край - на тротоара,
една жена прикриваше с ръце
очите си, в сърцето си товара,
и бледното, разплакано лице.
Тя искаше да падне на земята, ...
  1379 
Да съм жива - с тебе да живея!
Да съм име - тебе да зова!
Да съм ручей - в теб да се разлея!
Да съм огън - в тебе да горя!
Да съм слънце - тебе да огрея! ...
  922 
Истината капе по голите стени.
Образи се стичат в дървено корито.
Живото трепери зад ъгъла! Дали
тогава още някой ще ме иска?
Въпросите се нижат в златна броеница. ...
  637 
Ето я стаята, сбрала във себе си хиляди образи, мисли, мечти. Ето стените, във хиляди белези - раздрани тапети от голи души. Ето я стаята - в нея се крият парещи чувства, отровна тъга... Ето кушетката - в нея се вият минали грешни, любовни тела. Ето я стаята, пазеща бляскава тайни, живот...Убиец! Бо ...
  707 
Ключът за стаята-ей там-отгоре,
под сивкавата,блудна самота.
Надигам я-и вземам-да отворя
ключалката на живата врата.
Натиснах леко,дръпнах след това. ...
  1336 
Две лица се докосват,
две тела се топят,
две ръце пак треперят,
вплетени нежно спят.
Две очи се усмихват, ...
  1137 
Помръкнала те търсех безнадеждно,
зад прашните,опушени стъкла.
Там трепкаха лъчите на копнежа,
ала докосваха ме те едва едва...
И мислех аз да чакам,да опитвам, ...
  1224 
Имаше там едно малко човече,
което стоеше и чакаше теб.
Имаше-ДА!Но няма го вече-
то изчезна,замина,превърна се в лед!
То винаги тичаше-тебе да дири, ...
  1366 
Аз знам едно-обичам те!
Какво?-Не вярваш!
Питай който искаш!
Искам едно-прегръщам те!
Защо?-Не-не сега- ...
  1691 
Ридаеща,самотна стая,
треперещо от студ легло.
Последни мигове догарят
под бяло,мраморно дърво.
А пламъкът едва мъждука ...
  1477 
Предложения
: ??:??