В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина
уталожена с години, не виждала светлина.
Чудя се дали тук и преди е била.
От какво ме дели, дали от света?
Дали от болката, а може би от любовта?
© Стефани Все права защищены