13 ago 2014, 20:55

Стена 

  Poesía » Filosófica
447 0 0

В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина
уталожена с години, не виждала светлина.
Чудя се дали тук и преди е била.
От какво ме дели, дали от света?
Дали от болката, а може би от любовта?

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??