24 сент. 2024 г., 20:33

Стихопърдение 

  Поэзия » Пародии
174 1 5

Иска ми се да те изплющя,

ама тъй, че да ме помниш и с деменция!

Да проникна в твоята глава,

като дядо във аптеката след пенсия!

 

Но това далеч не се постига

с някаква небрежна лекота -

Всеки чак до края пише своя книга,

но запомня само важните неща...

 

А не виждам как ще ти набия 

нещо със такъв заряд, за вечност...

Стихосилата ми е сиромашия,

мек ми е, уви, на словото ми мечът... 

 

Тъй че, колкото си мога, си плющя,

със силата на паяче пърдящо,

а съгласен си, далече е това,

от гърмеж събуждащ всички спящи...

 

18.09.2023.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??