mislitel (Георги Каменов)
1172 11261
24.09.2024 г., 20:33 ч.

Стихопърдение 

  Поезия » Пародии
175 1 5

Иска ми се да те изплющя,

ама тъй, че да ме помниш и с деменция!

Да проникна в твоята глава,

като дядо във аптеката след пенсия!

 

Но това далеч не се постига

с някаква небрежна лекота -

Всеки чак до края пише своя книга,

но запомня само важните неща...

 

А не виждам как ще ти набия 

нещо със такъв заряд, за вечност...

Стихосилата ми е сиромашия,

мек ми е, уви, на словото ми мечът... 

 

Тъй че, колкото си мога, си плющя,

със силата на паяче пърдящо,

а съгласен си, далече е това,

от гърмеж събуждащ всички спящи...

 

18.09.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??