СТИХОВЕ ОМАЙНИ ЗА РАБОТИ ПОТАЙНИ

Със моливче и бележник,

бос, на масата подпрян,

аз попълвам своя дневник,

сам-самия неразбран...

И замислен за съдбата,

 нервно чеша своя врат,

а немирницата ми, душата,

все мечтае за “разврат“...

Аз съм спипан от хормона!..

Няма как да кажа „гък“.

Чувствата качих на трона.

Ерос ме застрелва с лък!

Има ли за мен утеха?

Ще се влюбя ли в жена!?

Или скътан като дреха,

ще премина през света...

Искам в мене да се влюбят...

Да позная любовта...

Но напразно дните губя

в плен на  свойта суета.

Зная, Господ милостив е.

Не си прави с мен шега.

Като мене доверчив е

и откликва на молби.

Може би съм Марко Тотев.

Не от скоро го разбрах.

Без успехи... и напротив,

въпреки че се старах!

Аз която съм залюбил,

тя се дърпа и не ще...

Колко битки съм загубил,

всякога неутешен!

В някоя аз щом се влюбя,

виждам тя, че търси друг.

В търсене ще се загубя

на Съдбата ми напук.

В мен която пък се влюби,

вечно ще е със кусур.

Времето си само губя

във шегите на Амур...

И така за мене тука

няма отдих и покой.

Сега само газя лука

в сто атаки без отбой.

Тука с нищо не се справям,

за туй чувство ме боли...

За Небето да оставя? -

няма, казват, там жени.

О, кажи какво да сторя?!

Пред очите ми е мрак!

С орисията се боря

като някакъв глупак.

Мили Боже милостиви,

имай грижата за мен,

сто метани най-красиви

ще ти правя всеки ден!...

Със моливче и бележник,

бос, на масата подпрян,

аз попълвам своя дневник,

сам-самият неразбран...

04.09.1950 г. Първомай  

(по Христо Смирненски)