СТИХОВЕ ОМАЙНИ ЗА РАБОТИ ПОТАЙНИ
Със моливче и бележник,
бос, на масата подпрян,
аз попълвам своя дневник,
сам-самия неразбран...
И замислен за съдбата,
нервно чеша своя врат,
а немирницата ми, душата,
все мечтае за “разврат“...
Аз съм спипан от хормона!..
Няма как да кажа „гък“.
Чувствата качих на трона. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация