vasisid (Василена Костова)
87 303
17 мар. 2007 г., 12:10

Стиховете ми 

  Поэзия
5.0 (12)
2060 2 15
СТИХОВЕТЕ МИ
Те няма никога да ми простят,
затуй, че в страшен час
те стенеха и плачеха,
и искаха да се родят.
А аз – забързана, задъхана и жадна,
измамена от силна светлина,
се лутах все по острите извивки на деня.
Те няма никога да ми простят
затуй, че тяхната душа разголвах
на масата, пред чашка и сред куп клюкари,
разпалена, обзета от неясна страст ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Все права защищены

Предложения
  • кумеца (Румен Ченков) НЕ СЪЖАЛЯВАМ
    НЕ СЪЖАЛЯВАМ
  • Сенилга (Сенилга) Победа 9 Мая 1945
    Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • stivi797 (Стефан Янев) Чужой мир 1984
    Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »