vasisid (Василена Костова)
87 301
17.03.2007 г., 12:10 ч.

Стиховете ми 

  Поезия
1910 2 15

 

 

СТИХОВЕТЕ МИ


Те няма никога да ми простят,
затуй, че в страшен час
              те стенеха и плачеха,
и искаха да се родят.
А аз – забързана, задъхана и жадна,
измамена от силна светлина,
се лутах все по острите извивки на деня.
Те няма никога да ми простят
затуй, че тяхната душа разголвах
на масата, пред чашка и сред куп клюкари,
разпалена, обзета от неясна страст
за „радост”, на безценица душите им продадох.
Те няма никога да ми простят
затуй, че бяха стон, удавени във болка,
а аз ги пях на разни, празни господа,
                които важно заявяваха,
че възвишено е не това,
а даже пошло, грозно и звучи им
                           някак страшно.
И някога... Да някога...
Те може би ще ми простят
                затуй, че вместо тях…
Осъдих себе си на кладата!

 

 

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??