Стиховете ми

15 окт. 2019 г., 09:28

Поэзия » Философская

536 1 2

Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.

Не ми се ще да се превърна в детектив

във пясъка на паметта да диря злато.

По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,

после падам в прегръдката на битието ветровито.

Не те упреквам, твоята природа е такава,

за кратко да си гласовито. Има таен смисъл.

Аз също имам грехове за дялане и премълчаване.

Дори съм благодарна, че потъвам някога във яма

и се поглеждам отстрани във други светове –

ту бяла до невероятност, ту притихнала –

прегазено цветче, потънало в калта на отчаяние.

Не ти се сърдя, Ехо, ти се връщаш винаги.

Което ще повториш, вече е затлачено

от жажда за симетрия и съвършенство.

И думите ме прелъстяват и отблъскват, пак и пак.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-10-15T10:39:08+03:00

Харесах, поздравления.
written-springs (А.Д.)

2019-10-15T09:29:07+03:00

"И думите ме прелъстяват и отблъскват, пак и пак." – страхотно!!!