Стопена в лабиринтите от време
на зими две без теб. Останах глуха
и сляпа в пролетните бързеи.
Почти не дишах, толкова ненужна.
Пространствата са само разстояния,
достигнали безкрая във сърцето.
Настана време - свършек от мечтания
във две ръце, обичани заключено.
Две зими чаках да се върнеш,
горях и зъзнех, и мечтах...
две есени душата ми обвиха
с лиани, плачещи без цвят. ...