Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23 feb 2010, 9:42

Стопена в лабиринтите от време 

  Poesía
531 0 8

Стопена в лабиринтите от време
на зими две без теб. Останах глуха
и сляпа в пролетните бързеи.
Почти не дишах, толкова ненужна.
Пространствата са само разстояния,
достигнали безкрая във сърцето.
Настана време - свършек от мечтания
във две ръце, обичани заключено.
Две зими чаках да се върнеш,
горях и зъзнех, и мечтах...
две есени душата ми обвиха
с лиани, плачещи без цвят.
Пропуснах пролетта да мине
край мен, останах непозната.
Но в утрешната искам да надзърна,
която идва малко закъсняла.
И цялата да се разцъфна пролетна
във ласки от любовен дъжд.
Ела, любов, но не като последна,
а като истинска ела... поне веднъж.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • ЛЮБОВТА Е ВЪТРЕ В ТЕБ ДЖЕЙНИ.Раздавай винаги ,а не вежднъж и ще се лее върху теб Любовен дъжд!!!
  • Дано да дойде... не веднъж!!! Пожелавам ти го!!!
  • "Пространствата са само разстояния,
    достигнали безкрая във сърцето."

    Джейни!!!
  • Винаги копнеем истинската любов!
    Красиво си я нарисувала!
    Пожелавам ти я, Джейни!
  • Много хубаво!
  • Ше дойде мила, щом така я чакаш.
    Ще те посипе с розови цветя.
    Ти само си изтрий очите, да не плачат
    в усмивката ти нека има светлина.
  • "И цялата да се разцъфна пролетна
    във ласки от любовен дъжд.
    Ела, любов, но не като последна,
    а като истинска ела... поне веднъж."

    Страшно красиво!
Propuestas
: ??:??