Уплашена съм, разбери...
уплашена от всичко, що се случва.
Недоверието в мен крещи:
"Недей! Пести последните си чувства!"
Но сърцето ми така е зажадняло,
за внимание и нежност тиха,
а ти ги даваш още отначало
и караш всичко в мене да полита.
Забравям за страдания от миналото,
забравям и за бъдещи евентуално.
Отпускам се пред неразкритото,
ще се оставя, дори да е фатално!