Sunrose (Мария )
9 5
24 июл. 2006 г., 20:41

Страх 

  Поэзия
929 0 1
Във тишината на нощта
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта.
Страхът в душата се пробужда,
а сърцето лудо бие във гърдите,
сякаш чувам тропота далечен,
на войска,на конските копита...

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имаш въображение и усет. Трябва повечко да пишеш и да поизчистиш стила и начина си на изразяване. От теб ще стане добър писател, но само трябва да продължиш да пишеш. Поздрави и усмивки от мен
Предложения
: ??:??