Във тишината на нощта
седя във стаята сама,
по стените сенките играят,
миг на страшна тъмнина.
Срещу менe смъртоносно гасне
восъчната стара свещ,
пламъкът и, тъй прекрасен,
е вече хладен,не горещ.
Изстиват бавно сетивата,
помръква бързо радостта,
мечтите се стопяват и изчезват,
като капчиците от свещта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse