1 сент. 2022 г., 23:22

Страх 

  Поэзия » Другая
424 0 0

Страх е,

не е кой знае какъв -

две педи висок,

много рошав и кльощав.

Не прилича на нищо.

На никой.

Не ми е познат.

Него денем сънувам.

Живея го нощем.

Сгъвам длан във юмрук.

Пръстите губят своята сила.

Стича се,

сбиран с години,

вълшебният прах.

Смелостта си отива.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??