1 sept 2022, 23:22

Страх 

  Poesía » Otra
425 0 0

Страх е,

не е кой знае какъв -

две педи висок,

много рошав и кльощав.

Не прилича на нищо.

На никой.

Не ми е познат.

Него денем сънувам.

Живея го нощем.

Сгъвам длан във юмрук.

Пръстите губят своята сила.

Стича се,

сбиран с години,

вълшебният прах.

Смелостта си отива.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??