Страх

24 янв. 2007 г., 00:04

Поэзия

1032 0 2

Сломена пак от мисълта, проливам аз една сълза. За любовта, от теб несподелена, потънала в мъгла! И пак се лъжа, че ще имам шанс със теб, и пак във знак на любовта, и пак, но ме е страх! От бъдещето се страхувам, променящо съдби и моля се да ни е начетната любов до старини! И моля се, и моля се любов да възцари, защото те обичам като майка - бебче. И моето си ти!

Страх

Свързани произведения

Комментарии

Предложения