24.01.2007 г., 0:04 ч.
Страх
Сломена пак от мисълта,
проливам аз една сълза.
За любовта, от теб несподелена,
потънала в мъгла!
И пак се лъжа, че ще имам
шанс със теб, и пак
във знак на любовта, и
пак, но ме е страх!
От бъдещето се страхувам,
променящо съдби
и моля се да ни е начетната
любов до старини!
И моля се, и моля се
любов да възцари,
защото те обичам
като майка - бебче.
И моето си ти!
© Мария Стойкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво
-
Поздрави Миме! Много красив и истински стих
(6)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
