Страх

Kasch (Зл Павлова)
95 11

23 дек. 2005 г., 20:09

Поэзия

659 0 1

Сърцето ми е свито като зрънце

и страх обхваща цялата ми гръд,

угасна в душата ми яркото слънце

изстина всяко малко късче плът...

Самота – крещят очите ми слепи

и гласът се е скрил дълбоко във мен

Топлината ти стискам в празни шепи,

но пак си далече..някъде сам.

Притискам в прегръдка своето тяло,

треперя за да не пропусна мига,

дано се пребори сърцето ми спряло

и бавно потъна в съня...