23 dic 2005, 20:09

Страх 

  Poesía
643 0 1

Сърцето ми е свито като зрънце

и страх обхваща цялата ми гръд,

угасна в душата ми яркото слънце

изстина всяко малко късче плът...

 

Самота – крещят очите ми слепи

и гласът се е скрил дълбоко във мен

Топлината ти стискам в празни шепи,

но пак си далече..някъде сам.

 

Притискам в прегръдка своето тяло,

треперя за да не пропусна мига,

дано се пребори сърцето ми спряло

и бавно потъна в съня...

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??