СТРАХЪТ
Компания ми прави чаша – уиски,
насмешливо гледа с пияни очи.
Със него отдавна сме близки -
то влива в мене златни лъчи.
Пак ме мами замръзналият град
и отново ме прави щастливо хлапе.
Навън нека вие вятърът злорад –
скрих страха под черно бомбе...
© Мимо Николов Все права защищены