11.02.2011 г., 22:22 ч.

Страхът 

  Поезия
570 0 0

                            СТРАХЪТ

 

Компания ми прави чаша – уиски,

насмешливо гледа  с пияни очи.

Със него отдавна сме  близки -

то влива в мене златни лъчи.

 

Пак ме мами замръзналият град

и  отново ме прави щастливо хлапе.

Навън нека  вие вятърът злорад –

скрих страха под черно бомбе...

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??