Страхът

11.02.2011 г., 22:22 ч.

Поезия

602 0 0

СТРАХЪТ
Компания ми прави чаша – уиски,
насмешливо гледа с пияни очи.
Със него отдавна сме близки -
то влива в мене златни лъчи.
Пак ме мами замръзналият град
и отново ме прави щастливо хлапе.
Навън нека вие вятърът злорад –
скрих страха под черно бомбе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Страхът

Искате да прочетете повече?

Предложения