Страници

7 апр. 2008 г., 01:33

Поэзия

799 0 2

Страници от моя свят,

страници безбройни,

пропити с чувства, мисли и тъги

сиви, цветни и безценни.

Лутам се в тях да ги чета

и мисля, търся и не зная,

и пак в началото, и в края

навсякъде в тях си ти.

И всяко редче в тях е твое,

всеки спомен, блян сега е там,

и всичко, дето там е мое,

всичко, което искам да ти дам.

А истината е, че веч те имам,

какъвто помня те, какъвто си те знам

и каквото и да става с теб нататък,

в редчетата, все ще си останеш там.

И нито време, нито хорска злоба

не ще те промени и опетни,

защото писаното вечно си остава,

защото спомените вечно са едни.

Ах, страници безбройни, вечни

вас думите не ще да изгорят,

вас вятърът не ще прекърши,

вас вечно някой ще твори.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-07T14:23:17+03:00

Прекрасно поетично откровение!
с обич, Бени.
face04 (Таня Кирилова)

2008-04-07T09:25:29+03:00

Много хубав стих!поздравления и прегръдка!