Страници от моя свят,
страници безбройни,
пропити с чувства, мисли и тъги
сиви, цветни и безценни.
Лутам се в тях да ги чета
и мисля, търся и не зная,
и пак в началото, и в края
навсякъде в тях си ти.
И всяко редче в тях е твое,
всеки спомен, блян сега е там,
и всичко, дето там е мое,
всичко, което искам да ти дам.
А истината е, че веч те имам,
какъвто помня те, какъвто си те знам
и каквото и да става с теб нататък,
в редчетата, все ще си останеш там.
И нито време, нито хорска злоба
не ще те промени и опетни,
защото писаното вечно си остава,
защото спомените вечно са едни.
Ах, страници безбройни, вечни
вас думите не ще да изгорят,
вас вятърът не ще прекърши,
вас вечно някой ще твори.
© Албена Стоянова Всички права запазени
с обич, Бени.