27 янв. 2007 г., 02:34

СТРАННА ПТИЦА 

  Поэзия
872 0 10
Не съм ли като птица със бодли,
целуваща небето си - дъбрава.
От всеки мах с крилата да кърви,
а белегът във мене да остава.
Гнездото ми - преплетено въже,
напомнящо пътеките, поети
от няколко измислени мъже,
родени във безсънните куплети.
Храната ми - мастилени черти,
изстрадани, магични и горчиви.
Водата - непрокапали сълзи,
останали в очите да изстиват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??