29 мая 2007 г., 14:51

Странна тишина 

  Поэзия
590 0 0
странно гледам пред мен говори
но ума ми в себе си се затвори
думите й отлетяха с лекота
и устните онемяха в самота
говореше толкова странно нервно
движеше ръце обясняваше плавно
очите й безмилостно шептяха,
устните й вече с ярост крещяха
странно ума ми бе проклет инат
случая оставаше просто без разврат
тя говореше си лудо сама
а играта продължаваше в моята глава ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Все права защищены

Предложения
: ??:??