странно гледам пред мен говори
но ума ми в себе си се затвори
думите й отлетяха с лекота
и устните онемяха в самота
говореше толкова странно нервно
движеше ръце обясняваше плавно
очите й безмилостно шептяха,
устните й вече с ярост крещяха
странно ума ми бе проклет инат
случая оставаше просто без разврат
тя говореше си лудо сама
а играта продължаваше в моята глава ...