катеринарина (Катя)
331 972
10 июн. 2007 г., 09:21

Строшени сънища 

  Поэзия
548 0 9
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!
А пръскат се като горещи бомби
от стъкло
онези купове недоизказани, полубезлики
чувства...
И плащат свойта непосилна глоба
по закон...
След толкоз детонации не им ли стига
тази вяра пуста?
Не им ли стигаше, че крадоха от мен
жестоко?
Не се ли случи тази цялата бездънност
сляпа?
Ще зинат ли с усти за още нови, нови
болки,
И пак ли грубо през реките от сълзи
ще шляпат?

.......................
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!






© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??