катеринарина (Катя)
331 972
10 jun 2007, 9:21

Строшени сънища 

  Poesía
577 0 9
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!
А пръскат се като горещи бомби
от стъкло
онези купове недоизказани, полубезлики
чувства...
И плащат свойта непосилна глоба
по закон...
След толкоз детонации не им ли стига
тази вяра пуста?
Не им ли стигаше, че крадоха от мен
жестоко?
Не се ли случи тази цялата бездънност
сляпа?
Ще зинат ли с усти за още нови, нови
болки,
И пак ли грубо през реките от сълзи
ще шляпат?

.......................
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!






© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??