Струни

9 сент. 2007 г., 12:58

Поэзия

934 0 8

Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени, по които
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Струни

Искате да прочетете повече?

Предложения