9 sept 2007, 12:58

Струни 

  Poesía
844 0 8

Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени, по които
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината
между струните...

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??