katkatkat (Катя)
155 1149
10 мар. 2010 г., 16:26

Студът не стига 

  Поэзия
647 0 7

Цикламена луна ме вика,

а животът казва ми довиждане.

Стига ли? Студът не стига

за едното, вечното заспиване.

 

 

Март. Жени. Вихрушки...

и фрагмент от някаква космичност.

Зимата ме със целувки

и по здраво праща, и по живо...

 

 

Към онази пролет недодялана,

дето прекалила е с парфюма.

А нощта мастилено-окаяна

ме изтърква от живота с гума.

 

 

Падам на трохи и чакам

птичка да ме клъвне. Лешояд.

Кръв. Разкъсаната вяра

превръща се в съсирек, в ад.

 

 

Март. Жени и празници...

Луна, недей ме вика.

Не е живот. Неблагодарница.

Студ? Студът не стига.

 

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хммм... чета ти поезиите и ми стават все по интересни.
    Твоите неща не могат да се четат без внимание. Изискват вникване.
    тука бех написал някакви коментари и глупави съвети... нема значение - прочетох го още два пъти... за трети път си редактирам коментара : много е яко. много!!! Ще търся още да чета от твоите работи! )))
  • Много е хубаво !
    Хареса ми !
    Успех !
  • грабна ме..
    пишеш страхотно!
  • Отново си оргинална!!!
    Поздрави!!!
  • Кат, ако този студ мартенски не стига...
  • жени и празници и вихрушки , верно
    това със обръщането на словореда (Зимата ме със целувки
    и по здраво праща, и по живо...) се превръща в нещо като твоя запазена марка Радваш , много хубаво !
  • Че си е студ,студ си е!Ама ти топлиш с усмивка!Поздрав!
Предложения
: ??:??